Село Априлово е едно от най-многолюдните села в общината. Намира на 6 км южно от общинския център Горна Малина и на 30 км източно от София, в подножието на последните западни разклонения на Средна гора, с надморска височина 603 м. Жителите на селото с постоянен адрес са 995, а с настоящ – 1170 (по данни на ГРАО към 02.02.2023 г.).
Над селото се издига хълмът „Бабáта”, където е разположен малък параклис „Св. Симеон“, наричан с обич от жителите „Манастирчето“. Всяка година, на 1 септември, се прави курбан за здраве и се измолва от светията дъжд, за да растат есенниците, да е изобилна следващата година. В близост до параклиса има скали, от които е извирал поток. Водите му са врязали своята диря в твърдия камък. За тези скали има легенда – там Крали Марко се подпрял с длан и палецът му направил дупка в скалата. Тази дупка седи и до ден днешен там, изсечена, сякаш, от свръхчовешка сила. Мястото е просторно, с гледка към софийското поле, Витоша, хребетите на Рила и двата старопланински върха – Баба и Звездец.
От съседния хълм, местността “Петте гьола”, са излитали самолети, дърпани от конски впрягове и ластици, които са били част от военновъздушните ни сили през 1941 – 42 г. Този хълм, с широк простор, може да се използва от делтапланеристи, както и за разходка сред природата.
Точно под възвишението “Бабата”, в самия край на селото, може да налеете вода от старата чешма – “Благата вода” и да откриете едно рядко място, наречено “Казантията”. Това е естествено водно корито с размери метър и половина на метър и половина, обгърнато от север от скала, което никога не пресъхва и не са заблатява. Навремето е ползвано от жителите на селото като постоянен източник на вода за битови нужди.
Западно от кметството е източно православният храм „Рождество Богородично”, построен през 1900 г. Храмът пази автентичната си иконопис.
НЧ „Светлина 1927” се помещава в специално изградена общинска сграда, в която се намира и кметството. Читалището разполага с голяма библиотека, информационен център, малък и голям салон.
Един от емблематичните празници на селото е Тодоровден или още Конски Великден. Този празник е с променяща се дата и се отбелязва през първата събота от Великия пост. В този ден младежите кичат конете си и правят кушия, което е традиционното надбягване с коне. Този стар обичай е загубен в повечето райони на България, но тук той се прави всяка година и е едно запомнящо се събитие за всеки, който е присъствал на Тодоровата кушия.
Друг забележителен празник е Ромският празник, който се организира в селото в началото на април месец. Ромската общност е християнска, организирана около Евангелистката църква , с будно съзнание и стремеж да съхрани своята културна идентичност. Празникът дава възможност на всеки гост на селото да се докосне до богатата ромска душевност.
До наши дни са съхранени и обичаите Ладуване, Коледуване, Лазаруване, които се организират и поддържат от читалищното настоятелство.