с. Осоица

Село Осойца се намира на 11 км североизточно от общинския център Горна Малина и на 40 км източно от София. Разположено е в южните поли на Стара планина и от сутрин до вечер е огряно от животворните лъчи на слънцето. През селото минават реките Бълъклия и До̀бра рѐка (така се чете по шопски). Осойца е заобиколена от прекрасни местности за разходка в гората, изворчета и чешми със студена планинска вода, кристално чист въздух и невероятни гледки, които заедно с  близостта на селото до столицата и  с двете конни бази, предлагащи обучение по езда, привличат много туристи за отдих и спорт.

Жителите с постоянен адрес са 168, а с настоящ – 312. (по данни на ГРАО към 20.07.2015 г.).  Около 100 души, без настоящ адрес в общината, пребивават през лятото във вилите си. Общо жилищните сгради са 500.

В центъра на селото е административната сграда, в която се помещават кметството, читалището, пощата, ловно-рибарската дружинка към ЛРС „Арабаконак” и пенсионерският клуб.

Поминъкът на населението е земеделие и скотовъдство.

Културни забележителности –  В центъра на селото е  къщата на Иванка Ботева (дъщерята на Христо Ботев и учителка в Осойца) и на съпруга й д-р Стоян Христов – паметник на културата, православната църква „Възнесение Христово”, построена през 1887 г. и сградата с часовниковата кула (открита през 1930 г.) на бившето основно училище „Асен Златаров” – затворено поради липса на ученици през 90-те години на миналия век са построени по проекти на италиански архитекти, паметници на културата и са под закрилата на ЮНЕСКО.

Тракийската крепост е архитектурно строителен паметник от Античността и Средновековието и пет надгробни могили – археологически паметници на културата. Военният паметник, намиращ се в началото на селото, е построен през 1925 г. от камък в чест на падналите за  отечеството 32-ма герои в Балканската (1912-1913) и общоевропейската (1915-1919) войни” – реставриран през 1995 год. с дарение на хаджи Стоян Йорданов Тодоров, роден в Осойца, живущ в Австрия, гр. Виена.

НЧ „Никола К. Савов – 1922”  е единствената културна институция в Осойца. Има библиотека, читалня, компютърна зала и  етнографска сбирка с експонати, дарени от населението на селото.

Нематериално културно наследство – В с. Осойца е запазено честването на Еньовден. Според народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода „играещо“ и „трептящо“ слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си, ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и раждащото се слънце тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутринта, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Тези гадания са включени в обичая надпяване на пръстен или китка, който наподобява ладуването.

Исторически сведения – Осойца съществува от 3 – 4 век. По стари предания тези земи вероятно са били населени с траки – за това се съди по петте тракийски могили, разположени в землището на селото. След падането на България под османско владичество населението е било предимно турско, а от българското население са пребивавали така наречените Староселски родове в една малка махала. Старото име на Осойца е Даа юч кьой, което в превод от турски означава село, заградено от три страни с гора.

След освобождението в Осойца се заселват българи-бежанци от различни краища, като най-голяма е групата от Македония, най-известните сред която са: Иван Тодоров – Комитата от с. Баня, Разложко, Васил Григоров Македонски от с. Вевчани, на 14 км от гр.Струга, Р Македония, Яне (Иван) Атанасов от с. Леуново, община Маврово, Р Македония – всички напуснали родните си места след Кресненско-Разложкото въстание през 1878 г.

Заедно с мъката и страданието по изгубените близки и тъгата по родните места, те носят в сърцата си огъня на знанието и просвещението. И още на следващата година  – 1879-та след пристигането си в Осойца откриват първото училище с една паралелка. Първият учител е Никола Йорданов Чуков от с. Баня, Разложко. Инициатор за построяването на църквата „Възнесение Христово” е учителят Иван Грънчаров.

През 1926 г. започва строежът на училището с труда и средства на осойчани и със заем от държавата 1,1 милиона лева. За 4 години построяват великолепна, монументална сграда с часовникова кула.

През 1907 г. е създадена солидна кредитна кооперация „Пчела” със сграда и дворно място, дарени от опълченеца Васил Григоров Македонски. Кооперацията отстъпва част от сградата на читалището, което е открито през 1918 г. от Никола К. Савов, родом от с. Баня, Разложко и чието име носи и днес в знак на признателност. Той е един от големите дарители в Осойца – дава 15 хиляди лева за нуждите на читалището, за часовника на кулата и за построяването на чешми в селото.