с. Саранци

Село Саранци се намира в планински район, в централната част на Западна България, на надморска височина от 664 m, в Саранската котловина, най-западната от Подбалканските котловини.  В климатично отношение районът попада в област с умереноконтинентално климатично влияние. Отличава се с умерено топло лято и сравнително хладна зима. Средната януарска температура е -1,8 °С, а средната юлска е 18,0 °С.

Селото е на 37 km североизточно от София и има собствена ж.п. спирка, отдалечена на 2 km от самото село. През него преминава Подбалсканския път.

Населението е   225 жители с постоянен адрес, а с настоящ – 332 (по данни на ГРАО към 20.07.2015 г.).

История

Старото име на селото е Ташкесен. Сведения за селото под името Ташкенсен има в турските регистри от 1728 година.

На 19 декември 1877 година руските войски разбиват турската отбрана при селото, създават условия за прочистването на Арабаконашкия проход и за освобождението на София.

През 1903 година е положено началото на читалищната дейност – Народно читалище „Пробуда-1903“, което продължава дейността си и сега и е най-старото читалище в община Горна Малина.

През 1905 година е основано земеделско спестовно заемно дружество „Съгласие“.

Настоящото име произлиза от турската дума saranci – човек, който тъче килими от памук, но също означава саран, т. е. обсада.

Край селото са открити тракийски могили, които все още не са проучени.

Културни и природни забележителности

Селото е благоустроено, с добре поддържана инфраструктура. Изградени са водоснабдителна, електропреносна и съобщителна мрежи. Липсва обаче канализационна мрежа. В него функционират магазини и заведения за хранене и развлечение.