с. Гайтанево

Църква „Света Параскева” – Източно-православно. Построена 1866 – 1868 г. Сведения за историята на църквата се черпят основно от надписите по самата нея. При западния вход на фасадата има врязана датата 1847 г. Втора дата е отбелязана на фасадата при южния вход – 1868 г., се отнася за допълнителни строителни работи. Трети датиращ надпис има в люнета над прозореца в притвора – „1866 октомври“. Интериорът на църквата е изцяло покрит със стенописи. Почти всички сцени имат дарителски надписи. Най-важен за историята на църквата и нейното изписване е надписът в абсидата, където освен датата на изписването – 1866 г. са и имената на художниците,които са я изписвали – Иванчо Костов Зограф и дядо Косто, църковен служител.
Иванчо Костов всъщност е художникът Иван Костадинов Вальов. Той е трети син на известния самоковски зограф Костадин П. Вальов. Иван К. Вальов е роден през 1829 г. в Самоков и е учил при баща си и при Станислав Доспевски, който е негов братовчед. Починал е през 1911 г. в Пазарджик. Стенописи на Иван К. Вальов могат да се видят в църквите „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Пазарджик; „Св. Никола“ в с. Столник, Софийско, а също и в Рилски манастир, Пещера и др. За „дедо Косто“ се предполага, че е самоук художник и служител в църквата. Негово дело са няколко фигури на светци – войни – Св. Димитър, Св. Мина и Св. Георги. Това се удостоверява от надписа до тях „…рукиа ДЕДУ 1866 г.“ Църква „Св. Параскева“ е еднокорабна, изградена от камък и варо-пясъчен свързващ разтвор, с широка абсида и открита външна галерия /екзонартекс/ от запад и частично от юг. Тя е вкопана в земята от север, както е обичайно за този период от време на турското робство. На входовете и има двe декоративни каменни рамки с релефи, с растителни орнаменти. Храмът има малко на брой прозорци, като всички те са с каменни рамки и ажурни железни решетки. Външно над правоъгълното поле на отвора има по един плитък люнет. Наосът е решен традиционно с олтарна част и централна част. От запад е притворът, който не е отделен от наоса. Над притвора е балконът /емпория/ с вълнообразно извита дървена, полихромирана оградна плоскост. Мазилката, върху която са изпълнени стенописите е от вар и органичен пълнител – рязана слама. Иконографският цикъл на стенописите обхваща едни от най-важните в канонично отношение сцени, съчетани с пищни растителни орнаменти. Подборът на сцените, тяхното разположение , широко използваните орнаментални мотиви главно от растителен характер, свободно третирани, стилизирани листа и цветя, геометрични мотиви като зиг-заг линии, кантове в различни цветове, са особено характерни за т.нар.”Самоковска школа” в българската иконографска живопис. Техниката на стенописите е яйчена темпера върху суха стена. Използва се многослойно изграждане на формата. В палитрата на художниците преобладават ярките и чисти цветове – жълта охра, земни червени, зелени и сини. Стенната живопис, орнаменталната декорация в съчетание с полихромната дърворезба и иконопис, представляват един ансамбъл наситен с багри. Църквата „Св. Параскева“ в с. Гайтанево има издадено Удостоверение с изх.№ 7400-1185/21.09.2020г., от НИНКН, и има окончателен статут на „художествен паметник на културата с местно значение, ІІ група“.

Параклис „Света Неделя” – Източно-православно. Построен 1876 г.

Параклис „Свети Илия” – Източно-православно. Построен 1880 г.